Легенда за мартеницата

Картичка за мартеница

Хан Кубрат имал шест деца – петима сина и една прекрасна дъщеря, която носела името Хуба. Владетелят завещал на своите наследници идеала за запазване на единството на българската държава, но след неговата смърт, съветът му бил забравен и така не след дълго синовете му били победени от Хан Атина (предводителя на хуните). Той превзел много от родните земи, а самата Хуба попаднала в плен на врага.

С началото на пролетта обаче, в девойката се зародила надеждата за свободен живот. Тя получила писмо от хан Аспарух, което той пратил по един сокол. В него, владетелят бил споделил намеренията си да се засели със своята войска в райско кътче на юг от река Дунав.
Развълнувана от добрите новини, Хуба завързалата бяла копринена нишка на крачето на птицата-вестител. Следвайки сокола, девойката стигнала на уреченото място, но за нещастие, била убита от вражеска стрела, а кръвта й обагрила конеца.

След като разбрал, че сестра му се е завърнала на родна земя, Аспарух започнал да кичи своите войници с конци от червено-бялата нишка, повтаряйки им, че това е Мартеничка - интронишката, която ги свързва, като им пожелавал здраве, щастие и късмет.

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.